За книгата: година / РЕЗЮМЕ "Минавайки покрай редиците от гоблени и тълпите от весели гости, той излезе от банкетната зала и замръзна, гледайки скалистата равнина, простираща се почти до хоризонта, и борова гора, която се виждаше на самия край на небето. връщаше се към червенокосия Гал, когото донесе на кораба - това беше името му, откога се интересуваше от имената на робите, които се втурнаха Вятърът, как тънките пръсти се плъзгат по струните на арфата, заклинание прониза сърцето му само през мисълта за лицето на пленника, за тънките му мускули и варварски шарки, причиниха топлина на Лиф „Проклет Сами...“ – измърмори той и добави на себе си: „Но изглежда вече не можеше да крие нищо от братята си.“."